Последните две седмици съприживяхме драмата с изчезването на алпиниста ни Боян Петров. Един човек покорил толкова много върхове и в буквалния и в преносния смисъл, че наредени един върху друг сигурно ще достигнат Луната. Това е човека преборил не само най-недостъпните планински склонове в света, но и борбата с рака и то на два пъти, борбата с тежката травма в следствие на катастрофата в кресненското дефиле, борбата с диабета. Не съм алпинист и никога не съм се вълнувал особено от това, но истински се респектирам от духа и борбеността на този човек, на този българин.  Винаги усмихнат, винаги оптимист, винаги борбен и винаги развяващ българското знаме при своите успехи.

                За мен той е в пъти по заслужил българин от много други. Той беше щастлив в това, което правеше и си отиде щастлив. А всички тези, които го плюеха две седмици по всички сайтове и форуми ще си останат цял живот със злобата и зависта, дори да не си го признавам. Предполагам, че за тях най-големия връх, който някога ще достигнат ще е да спечелят 5 лева след като изтъркат талончето и ще се почустват щастливи само ако Алена им каже в хороскопа, че днес ще са щастливи. Ни си мислете и, че сте патриоти след като сте развяли един път българското знаме на концерта на Слави или сте викали с Волен по нощите из София "к*рвите на Бойко". Това не се брои.

Поклон!